Предстояща смяна на магнитните полюси на Земята
Здравейте, добри хора. Този текст не цели да всее страх, паника или отчаяние. Желанието ми е да поговорим открито за бъдещето на планетата, за да бъдем възможно най-добре подготвени за трудните времена, които предстоят. Надявам се да разберете по-добре и мотивите зад сегашните действия на глобалния политически елит, защото без разумен диалог помежду ни очертаващият се сблъсък ще засегне живота на всеки от нас. Да започнем с фактите. През 1859 г. Слънцето изригва мощно и предизвиква най-силната слънчева буря в съвременната ни история. Това изригване, наречено „Събитието на Карингтън“ (Carrington Event), предизвиква полярни сияния чак до Карибите и прекъсва работата на телеграфните системи в Европа и Америка. Приблизително по същото време магнитното поле на планетата ни започва да отслабва. По данни на NASA, през 2000 г. то е било с 10% по-слабо, което означава загуба от около 5% на столетие. От ESA разбираме, че до 2010 г. сме загубили още 5%. Така от началото на века процесът се ускорява десетократно, а в момента губим 1-2% годишно. С бързи стъпки вървим към общо отслабване от 30%, след което ще последва ново ускорение, докато магнитните полюси все по-бързо ще се придвижват към пресечната си точка в Бенгалския залив.
NASA отказва да споделя актуална информация по темата, но световните правителства отдавна се подготвят за смяната на полюсите. В средата на миналия век майор Maynard E. White е един от участниците във военна операция на Северния полюс с кодово име "Project Nanook". White и колегите му правят смайващи открия, благодарение на които Пентагонът и ЦРУ получават поредно потвърждение за приближаващ цикличен катаклизъм. Майорът решава, че откритията са твърде важни за бъдещето на човечеството и ги споделя тайно със сина си Кен, който ги разкрива в книгата си „World in Peril”. На 13 октомври 2016 г. Барак Обама подписва изпълнителна заповед, целяща да подготви страната за рисковете от космическо време. С ускореното отслабване на магнитното поле на 23 юни 2022 г. в Сената на САЩ е внесен законопроект 4488, озаглавен „Global Catastrophic Risk Management Act of 2022“. За разлика от предишни сходни законопроекти и президентски заповеди, Senate Bill 4488 съдържа 19 пъти израза глобална катастрофа, 11 – екзистенциален риск, 2 – унищожение на човечеството. ТЕ ЗНАЯТ. Междувременно, Европейската комисия признава, че докато магнитните полюси на Земята сменят местата си през дълги периоди от стотици хиляди години (reversals), тези периоди са съпътствани и от много по-чести и бързи смени (excursions). Това, което правителствата знаят, е че в мига на excursion-a Слънцето избухва в recurrent nova, гама изригванията предизвикват масово унищожение на видовете, а на Земята настъпва кратък ледников период. Това кара една от агенциите към Министерството на отбраната на САЩ – DARPA, да инициира през миналата година програмата Ice Control for Cold Environments (ICE). Основната ѝ цел е да открие начин, по който военни сили и инфраструктура да функционират в условия на екстремни студове – до минус 60 градуса по Целзий.
За напредъка на „науката“ е особено показателен фактът, че официално никой не знае защо всъщност магнитното поле на Земята отслабва рязко, точно когато и магнитните полюси се сменят. Някои сочат към земното ядро, други говорят за „галактически токов слой“, през който Земята преминава. Дългогодишните изследвания на учени като Дългас Вогт обаче показват, че последната теория е непълна. Според мен тя би била по-пълна и коректна, ако не говорим толкова за слой, колкото за мрежа. Затова в бъдеща серия от публикации ще ви представя поредния си труд. В него ще видите как Вселената е своеобразна невронна мрежа, изтъкана от огромни плазмени нишки, свързващи галактиките и звездите в нея. Самите нишки са формирани от т.нар. ток на Биркеланд, който на фрактален принцип е отговорен за появата както на полярните сияния, така и на тропически бури и торнада. Структурите, по които този ток протича, поразително напомнят кръвоносни съдове. Неслучайно и йонизираният газ носи името „плазма“. Приликите между него и кръвната плазма са също толкова поразителни. Всъщност, разполагаме с нови доказателства, че ръкавите на галактиката ни са създадени именно от спирални токове на Биркеланд. Разполагаме и с доказателства, които ни карат да смятаме, че Слънчевата ни система също се движи спираловидно по края на един локален междузвезден облак – струпване на газ, плазма и космически прах. Ако този облак е всъщност нашата Биркеланд нишка, както сигурно ще се окаже накрая, тя самата оказва мощно електромагнитно въздействие. Въздействие, което би довело до резки промени в цялата Слънчева система, на каквито сме свидетели в последните години. Лабораторни тестове показват, че намагнетизирани тела сменят полярността си под влияние на подходящо електрическо поле. Точно това се случва в момента и с нашата планета.
Нека сега разгледаме и десетте основни предизвикателства пред човечеството през следващите двадесет години. Да започнем с това, че те няма да възникнат утре, след година или две, не и по всички точки на света, защото са плод на един по-продължителен процес. Когато магнитното поле достигне най-ниската си точка, животът на Земята би изглеждал подобно на този, представен ни в един от последните филми на Том Ханкс – Финч. Макар и в донякъде преекспонирана версия на бъдещата ни реалност, филмът е чудесен пример за предиктивно програмиране. Финч, героят на Ханкс, опитва да оцелее в един постапокалиптичен свят. На снимката към текста може да видите и някои от книгите, които болният Финч чете: „Ефекти от излагане на йонизираща радиация“, „Как Слънцето може да ни убие“, „Умиращи звезди, гама изригвания и електромагнитни импулси“ и особено тази – „Гама изригвания. Истината за масовото унищожение на видовете“. Далеч преди деня X обаче, човечеството трябва да се справи с:
1. Климатичен стрес. В предишни текстове обърнахме внимание на начина, по който електромагнитното свързване между отделните слоеве на Земята със Слънцето и Космоса влияе на климата ни. Когато говорим конкретно за влиянието на галактическите космически лъчи, Земята разполага с три щита срещу тях: а) земното магнитно поле; б) слънчевото магнитно поле; в) локалният междузвезден облак. Уви, при затваряне на цикъла от 12,000 години и трите щита започват да отслабват, защото междувременно Земята започва да излиза извън защитната протекция и на облака. Всичко това означава, че йоносферата и атмосферата ни ще бъдат изложени на все по-засилено йонизиране, докато електромагнитният баланс също ще бъде нарушен. В резултат ще виждаме не само по-чести екстремуми, свързани с движението на струйните течения – продължителни суши, порои, нетипични арктически студове и тропически жеги, но и протичане на все-големи потоци ток надолу към повърхността, причиняващи все по-силни гръмотевични бури и светкавици, градушки, снежни виелици и други.
2. Геофизичен стрес. Най-високоенергийните галактически лъчи могат да проникнат до сърцевината на Земята, индуцирайки подземен ток, активирайки вулкани и предизвиквайки земетресения. Уви, сполетяната от редица бедствия съседна Турция е пример за пълната неадекватност на обществото и институциите по отношение на всички рискове от космическо време.
3. Биологичен стрес. Ние сме електрически същества. Както геомагнитните бури, така и бомбардирането с космически лъчи създава риск за здравето на определени групи хора. Всеки път, когато ударната вълна от коронално изхвърляне на маса от Слънцето например стигне до Земята, всяка електромагнитно уязвима система рискува да поеме енергия, надхвърляща капацитета ѝ – било то електрическа мрежа, атмосферен поток водна пара или нечия нервна и сърдечносъдова система. С отслабването на трите щита, все повече хора ще страдат от слънчева и космическа радиация, докато лъчите унищожават и озоновото покритие на планетата. Вече разгледахме случая с жителите на Шпицберген, Норвегия, и как тази радиация води до развитие на сърдечносъдови заболявания, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт и внезапна смърт, а при жените – и до възпаление на репродуктивните органи и усложнения при бременността.
4. Психоемоционален стрес. Mного от вас познават усещането за умора, главоболие, мигрена или гадене в резултат от разразила се геомагнитна буря. Но това далеч не е всичко. Други реагират на космическото време с раздразнение, тревожност, агресия или гняв. Уви, в условия на отслабващо магнитно поле и засилена космическа радиация, личностови разстройства ще обхващат все повече хора, а мнозина ще преминават и към психопатично безразсъдство. Подобно поведение ще наблюдаваме все по-често, а причините за него не винаги ще бъдат социално-икономически.
5. Технологичен стрес. Вече разгледахме документи като “Net Zero”, чертаещи бъдещето на бързо декарбонизиращи се държави като Великобритания след 2030 г. – без въздушен и морски транспорт, без употреба на изкопаеми горива и с масова дегазификация. Истината е, че модерният ни технологичен комплекс е особено уязвим на космическо време. По-силните геомагнитни бури вече няма да предизвикват само локални временни телекомуникационни смущения, но и все повече промишлени аварии. Далеч преди авиоиндустрията например да се e сблъскала с по-сериозни проблеми с GPS-а, ще виждаме все повече полети да бъдат забавяни или отлагани заради „кибератаки“ или „софтуерни проблеми“, точно когато Слънцето изпраща към Земята по-големи изригвания. Когато започнем да губим по 5% от силата на магнитното поле годишно, пътническите въздушни превози ще бъдат поетапно спирани. Световните лидери не бива да допускат да разберем колко опасно за пилоти и пътници би станало пътуването на 10 км височина.
6. Енергиен стрес. Отслабените полярни вортекси ще започнат да сковават енергийната преносна инфраструктура и да възпрепятстват работата на нефтени и газови кладенци, и рафинерии. Поради изтънелия озонов слой радиацията ще нагрява все по-силно водните басейни, което в комбинация с продължителни суши ще затрудни работата на ВЕЦ и ТЕЦ. Така стигаме и до най-сериозния технологичен и енергиен риск, а аз неслучайно споменах в началото „Събитието на Карингтън“. Когато започнем да губим по 5% от силата на магнитното поле годишно, дори и по-слаби слънчеви изригвания могат да прекъснат електрозахранването на места, а едно по-голямо ще ни изпрати за дълго време стотици години назад в развитието ни, защото целият свят ще остане без ток. Това не е хипотеза, а физическа закономерност. Наред с всички разтопени и изгорели трансформатори, индуцираният подземен ток по време на силно изригване ще взриви и газопроводи. Спирането на тока ни оставя и с около 500 тиктакащи бомби в ръце – това е бройката на всички ядрени реактори в света. Затова ядрената енергетика, точно както въздушният транспорт, ще бъде поетапно спирана.
7. Продоволствен стрес. Климатичният, технологичен и енергиен стрес водят логично и до продоволствен. Всъщност, най-големият страх на всички правителства е именно от предстоящата неминуема хранителна криза. Събитията от началото на 2020 г. представляват един огромен тренировъчен лагер за всички нас. Тренировка за климатичен хаос, люти зими и купонна система.
8. Икономически стрес. Както сами разбирате, икономическата система има нужда от “голямо зануляване“ и централизирано управление. Дали начинът правителствата да го постигнат не е чрез “wartime economy”, както по време на Втората световна война?
9. Финансов стрес. С оглед на всички бъдещи промени, финансовият сектор също има нужда от радикална трансформация. Желанието на световните правителства е същото, както и по отношение на енергийния и продоволствен сектор – консолидиране на властта в ръцете на корпоративната вихрушка, а междувременно вече около 200 банки са заплашени от фалит, ако масовото теглене на депозити в САЩ продължи.
10. Социален стрес. Всички изброени дотук предизвикателства ще създадат безпрецедентно социално напрежение. Световните лидери не могат да си позволят да чакат то да стане факт. Те трябва да действат сега. Когато Клаус Шваб ни казва в прав текст, че ние никога няма да се върнем към „нормалното“ и че имаме един много „тесен прозорец“ за действие след „пандемията“, за да се подготвим за бъдещето, светът си мисли, че той е полудял. Истината обаче е, че оставен без контрол по-скоро светът би полудял, а това означава и правителствата да загубят всякакъв контрол при настъпилия хаос. Затова в лицето на своите 10,000 агенти – young global leaders and shapers – Шваб вижда антидот на този хаос. Тези политически лидери обаче са „Дилъри на време“. Дори и техният 15-минутен smart city концлагер да бъде наложен, Слънцето ще се погрижи в един момент той да бъде занулен. Затова в началото ви споделих, че без разумен диалог помежду ни очертаващият се сблъсък може да ескалира много бързо. Рано или късно, всяка наша неотработена детска травма ще избухне с пълна сила, точно както по време на „пандемията“, докато имунната ни система се бори с непознат враг. Ако все още не сте поели пълна отговорност да бъдете във възможно най-добро психично, емоционално и физическо здраве, молбата ми е да го сторите още днес. Благодаря ви за вниманието.
Димитър Хаджиев https://www.facebook.com/dimitar.hadjiev.5
Коментари
Публикуване на коментар